Оура Лов: Любовта е най-болезненото преживяване в живота ми

Какво вдъхновява писателката Оура Лов, автор на мистичните романи „Пчелата“ и „Докосване“? Кой е бъдещият й проект и за какво мечтае? Отговорите на тези и още любопитни въпроси ще откриете в интервюто на ilady.bg с Оура Лов – псевдоним, зад който се крие българската писателка Рада Тишелова. Освен с писане, тя се занимава и с рисуване на енергийни картини. Оура Лов е Рейки мастър и Прана енергиен лечител, майка на две прекрасни деца. Определя се като „благословена с хиляди последователи и симпатизанти. Търсеща душа, страстен пътешественик и родолюбец“.

Превърна ли се и втората Ви книга „Докосване“ в бестселър?

– Смятам, че е на път да се превърне.

Какво според Вас най-много докосва читателя?

– Това, което вероятно докосва читателите, са посланията ми, защото се възприемат не с ума, а със сърцето. Хората са чувствителни същества и тази чувствителност се проявява в търсенето на духовност или прераства в ранимост, която ги озлобява. Опитвам се да погаля с книгите си онази светла част в душата на човек, която е толерантна и широкоскроена, отворена за позитивното в живота. Вярвам, че всеки от нас бленува за един по-добър свят, че има вътрешния стремеж да се развива и нуждата да обича. В моите истории това са основни теми.

 

– Кой е следващият Ви проект?

– Тайна е все още. Надявам се скоро да разберете.

– Какво Ви вдъхновява?

– Вдъхновявам се от младите хора. Времето, в което живеят е доста по-динамично от това, в което аз съм израснала. Вълнувам се от бъдещето им и това е и моят следващ проект – още едно послание към тях.

 

Разкажете ни повече за жената, която стои зад псевдонима Oura Love?

– Аз съм обикновен човек, който живее и работи в България. Често

срещам случайно някой,

който ми разказва, че е чел книгите ми. Като споделя, че аз съм ги написала, започват да ме гледат подозрително – не се ли шегувам. Не зная какво очакват да видят зад този псевдоним. И на мен ще ми е интересно да разбера как си ме представят. Аз искрено се забавлявам по този начин. Винаги съм казвала, че не търся известност, признание или някакви постижения с писането. Просто така се случи – било писано на книгите ми да ги има. Почти не давам интервюта – вие сте изключение (усмихва се).

 

Откъде идва псевдонимът Ви?

– Трябваше да измисля псевдонима по същата причина – не обичам показността. ОУ и Ра са първите срички от имената на главните герои в романа „Пчелата“, а ЛОВ – е ясно, на английски „любов“  – „LOVE“. В началото замисълът на книгата беше да излезе на печат извън страната и затова исках да се изписва на латиница. Когато издателство „Бард“ я пое в ръцете си за мен този псевдоним придоби друг смисъл- „Аура от Любов“.

Какво е посланието Ви към хората, които не могат да намерят себе си?

– Смятам,че пътя към собствената ни душа е и ключ към пътя за откриване на себе си. Бъдете по-често сред природата, оставайте сами и се вслушвайте в собствената си душа.

Медитирайте, спортувайте и се опитвайте да виждате щастието в малките неща,

усещайте радостта от живота и я превърнете във ваше постоянно състояние. Усмивката помага да намерите по-лесно пътя към себе си.

Вие самата продължавате ли да търсите себе си?

– Разбира се! Това е един безкраен процес, който не свършва само в един живот. Осъзнатостта дава покой на душата.

Издайте ни нищо любопитно около книгите Ви или около реакциите на читателите от тях!

– Интересен факт е, че познавам голяма част от читателите – свързват се с мен, намират ме във Фейсбук или просто се срещаме по някакъв повод и като разберат коя съм, споделят, че са искали да се срещнем и да поговорим. Оказа се, че много от читателките са преживяли подобна история, като описаната от мен.

 

– Кой и какво Ви е помагало в трудни моменти?

– Винаги съм се чувствала част от по-голямата вселенска картина и съм усещала присъствието на невидима подкрепа. Вярвам, че ни се помага и не сме сами в това изпитание, наречено „живот“. В трудни моменти се моля и се доверявам на мъдрата помощ на Бог. Благодарна съм на моите невидими духовни водачи и учители, на Ангелите и Архангелите, че не ме оставят и в най-трудните моменти.

– Разкажете ни случка, променила живота Ви.

– Много са случките, които са ме променили. Мога да разказвам много дълго. Всеки преживян момент е урок, който ни променя. Колкото по-болезнен е той, толкова по-силно ни оформя.

Винаги любовта е била най-болезненото преживяване в живота ми.

Болестта и смъртта на баща ми бяха последното, което остави дълбок белег в душата ми. Научих много за силата на човека, за това как достойно да си идеш от този свят, за прекъсването на връзките с материалното и близките, които оставяш. Баща ми ме учеше до последно, дори и след смъртта си. Мога да напиша цяла книга за този период, прекаран с него, която би се казвала „40 дни преди и след смъртта“, но още не съм готова. Твърде е болезнено, за да ви я разкажа. Обичам да пазя някои уроци за себе си и като узреят обещавам да ги споделя в следващото интервю.

Leave a Response